Всички оферти на къщи за гости от село Валевци 5462

Полева база на ИБЕИ при БАН

Координати: 44°0'42"N  | 26°26'17"E

Биологична експериментална база "Калимок" функционира към Института по зоология в района на с. Нова Черна, община Тутракан. Създадена е през 1992 г. в местността на бившето село Калимок. В близост се намира защитената местност Калимок-Бръшлен. Калимок е бивше село (махала) в близост до град Тутракан, просъществувало до края на 50-те години на XX век.

Дейност

Основната дейност на базата е свързана с опознаване и опазване на българската орнитофауна. Това включва изследвания и мониторинг на птиците и техните миграции, както и опазване на застрашените от изчезване видове. Работи се върху възстановяването на популациите на редки за България птици като Червения ангъч, Голямата дропла и др.

В базата се извършва и опръстеняване на птици като част от дейността на Българската орнитологическа централа.

Червен ангъч

Червеният ангъч е тясно свързан с база Калимок. Още от самото ѝ създаване в нея започват действия по възстановяване на някога многобройните популации на птицата в Добруджа. В базата видът се отглежда изкуствено, а чрез интродукция е създадена и нова дива популация в Хасковско.

Информация за Къща-музей Захари Стоянов

Къща-музей Захари Стоянов се намира в град Русе. В нея са съхранени експозиции за Българското Възраждане, църковно-просветните и национално-освободителните борби в Русенския край, за семейство Обретенови, както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание Захари Стоянов.

Селски туризъм в България

Селският туризъм е най-добрият начин за опознаване на традициите в България. Чрез престоя в селска къща туристите могат да се докоснат до традиционния бит и култура на страната. Гостоприемството на българите, уникалната местна кухня, съхраненият фолклор, обичаи и занаяти, селищата архитектурни резервати и красивата природа превръщат този вид туризъм в предпочитан начин за прекарване на ваканцията.

Обикновено гостите се посрещат в автентична къща, строена през XIX или ХХ век, а част от преживяването е храната, която домакините приготвят от екологично чисти продукти – домати, краставици, чушки, набрани призори от градината, или пък ароматни подправки, събирани от близките гори и полета. На село има много интересни занимания – можете да помогнете на домакинята в приготвянето на някое специално ястие по стара рецепта, да се включите в селскостопанската работа, да наемете кон и да се разходите из близките забележителности, да съберете букет от ароматни билки и кошница с горски ягоди или гъби, да обиколите селските пътища с планински велосипед и много други. Туристите имат възможност да участват в ръчно доене и косене, квасене на мляко, производство на домашно сирене и кашкавал, приготвяне на сладка и др. В почти всяка селска къща се приготвят домашна ракия и вино. На територията на страната съществуват и много винопроизводители и винарни с европейска и световна известност, които могат да бъдат посетени.

Вечер, когато слънцето залезе, туристите могат да се хранят със стопаните на къщата. Поднасят се традиционни гозби, слушат се народни песни и местни поверия и легенди. В повечето случаи гостите участват в приготвянето на храната. В някои села се предлагат и атрактивни занимания, като уроци по грънчарство, иконопис или народни песни и танци, демонстрации на плетене и бродиране и много други. В страната се предлага и услугата „Един ден на село”.

Селски къщи за гости може да намерите из цялата страна. В района на Стара планина те са многобройни – в Априлци, Шипково, Рибарица, Медвен, Жеравна, Ичера, Градец, селата в Еленския Балкан и други. В района на Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси, който предлага неповторима атмосфера. Недалеч от Габрово е друг архитектурен резерват и популярна дестинация – село Боженци.

В Рила можете да отседнете в Говедарци, Добърско, Мала църква, Бели Искър, Долна баня и други.

В Родопите като че ли всяко село е гостоприемно и отворено за гости – Момчиловци, Гела, Широка лъка, Смилян, Арда, Забърдо, Лещен, Ковачевица, Долен, Триград, Ягодина и много други. Там туристите освен да вкусят уникалните ястия, като чеверме и пататник, могат да присъстват и на гайдарско надсвирване.

В перлата на Пирин – Банско, туристите могат да присъстват на провеждането на традиционни обичаи от този край, разходки с каруци, дегустация на местни ястия. Посетителите могат да бъдат въвлечени в „хайдушко нападение” или да се снимат с традиционни носии.

Изключително атрактивни са и селата в Странджа планина – Българи, Граматиково, Кости, Бръшлян и други. Предлагат се разходки до старинни мелници, тепавици, езда на магаре и разходки с магарешки каруци. Тук туристите могат да наблюдават автентичния нестинарски танц върху жарава.

Посетителите на големите черноморски курорти имат възможност да посетят намиращите се в близост села и да усетят гостоприемството на причерноморските села.

В Добруджа (житницата на България) туристите могат да се запознаят с поминъка на селяните, местния фолклор и кухня и да посетят уникалните добруджански чифлици.

В цялата страна гостите могат да присъстват на обреди и обичаи като: нестинарски танци, „Кукери”, „Българска сватба”, „Лазаруване”, „Коледуване”, Трифон Зарезан” и други.

В страната се провеждат и множество фолклорни фестивали – Международен фолклорен фестивал, гр. Пловдив; Международен фолклорен фестивал, гр. Бургас; Национални фолклорни събори „Рожен” и „Копривщица”; Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и обичаи „Сурва, гр. Перник; Национален събор „Китна Тракия пее и танцува” и много други.