Стаи за нощувки в къща за гости от Пеново Тетевен 5700

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

ЗМ “Калимок-Бръшлен” заема място в международните програми за туризъм в България.

Преди 1989 година в по-голямата си част от местността беше разположен най-големия развъдник за шаран и толстолоб на Балканския полуостров.

Риболов:  Риболов се извършва по цялото крайбрежие на реката. В района на ЗМКБ, стопански риболов може да се извършва само в р. Дунав, а любителски риболов и във вътрешните водоеми. Има възможност за почти целогодишен риболов в основните канали, които не пресъхват.

Еко-Туризъм и отдих Определени са възможностите и условията в парка за дейности, свързани с туризъм, спорт и услуги. Изготвен е списък на съществуващите туристически маршрути. Описани са места, към които се проявява интерес за практикуване на специфични видове спортни и туристически дейности - любителски риболов,  познавателен туризъм, велосипеден и др.

Фотолов (фотосафари): Региона е известен с това, че предлага наблюдение на множество редки птици и диви животни.

Защ. местност Калимок-Бръшлен - Тутракан

"Калимок-Бръшлен" е защитена местност в България, намираща се под код 146 в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България. Заема площ от 5952.34 хектара в територията на Тутраканската низина в границите на селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново и Ряхово в Община Сливо поле, град Тутракан, и селата Нова Черна (къща за гости При Доктора), Старо село, и Цар Самуил в Община Тутракан. Включва и българските острови по Дунава Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Калимок, Радецки и един Безименен или Смилски остров срещу село Нова Черна (къща за гости При Доктора).

Комплексът Калимок-Бръшлен включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е при село Нова Черна (къща за гости При Доктора). През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади. По бреговете са представени типични крайречни, заливаеми гори, с доминираща растителност от тополи и върби.

Биологичното разнообразие е богато. Флората е представена от 109 вида водорасли, 10 вида мъхообразни, 16 вида гъби, над 300 висши растения. Установени са над 240 вида птици, от които над 130 - гнездящи.

Разположена в непосредствена близост е ЗЗ Боблата, частично припокрита от зоната за птици Стената. Зоната обхваща голям горски комплекс от сребролистна липа разположен на дунавските хълмове,  ксеротермни гори, малки пасища и ливади в долините.

Подходите за посещения са няколко на брой, по отклонения от главния път Русе - Силистра в участъка между Бръшлен, Нова Черна (къща за гости При Доктора) и Тутракан.

Зоната дава възможност за пешеходен туризъм по скоро обозначения образователен екомаршрут "Калимок - Бръшлен", както и за велотуризъм като част от веломаршрут Евровело 6. Зоната и намиращите се на нейна територия защитени обекти са подходящи за включване във воден маршрут с малки плавателни съдове.

Информация за Орлова чука (пещера)

Пещера Орлова чука се намира в Дунавската равнина, на територията на община Две могили. Открита е случайно през 1941 г. от овчар, който пасял стадото си там. Изградени са изкуствен тунел, който служи за вход и 124 стъпала. За туристите са осветени и достъпни над 3 км от пещерата. При археологически проучвания в пещерата са намерени скелети от пещерни мечки и доказателство, че е била обитавана от хора преди хиляди години.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.